Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч,
05.11.2010 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в
открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря А.М. и в
присъствието на прокурора .............. като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 181 по описа за 2010 година, и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.118
от Кодекс за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по жалба на Ц.А.Б.
***, ЕГН **********, против Решение № 17 от 28.07.2010г. на Директора на РУСО -
Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане
№ПР-174/31.05.2010г. на ръководител ”ПО” при РУСО Ловеч за отказ за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на
условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО, т.е. няма минимум 15 години осигурителен
стаж от втора категория труд, и на условията на чл.68, ал.1-3 от КСО, т.е. няма
63-годишна възраст. В съдебно заседание оспорващият е уточнил, че обжалва
решението на Директора на РУСО – Ловеч само в частта, в която е прието, че положения
от Ц.А.Б. *** през периода 13.04.1981г. – 25.07.1994г. следва да се зачете за такъв
от трета категория.
В жалбата си оспорващият твърди,
че решението на директора на РУСО гр. Ловеч е незаконосъобразно. Твърди, че неправилно
административния орган не е зачел стажа му от 13.04.1981г. до 25.07.1994г.,
положен в “Балкан” ЕООД, гр. Ловеч, като такъв от втора категория с мотивите,
че от една страна в трудовата му книжка има нанесени поправки за периода
13.04.1981г. - 01.09.1989г., а от друга “Балкан” ЕООД, гр. Ловеч е
специализиран завод в машиностроенето и записът се отнасял само за назначените
в специализираните заводи и фирми в дървообработването, производството на
дограма и мебели и горското стопанство. Излага доводи, че за посочения период е
работил в “Балкан” ЕООД като “дърводелец” и този труд следва да бъде
квалифициран като такъв по т.30в от отменения ПКТП, като в случая намира
приложение § 4, ал.1 от ПЗР на КСО и т.67 от ПКТП. Моли да се отмени оспореното
решение и преписката да се върне на пенсионния орган за издаване на ново разпореждане,
като осигурителния стаж за процесния период бъде признат за втора категория.
В открито съдебно заседание оспорващият
лично и чрез пълномощника си адв. В. - ЛАК поддържа доводите, изложени в
жалбата. Излага, че от събраните доказателства и от показанията на разпитаните
свидетели безспорно е установено, че Б. за процесния период е работил само като
дърводелец, независимо че се е водил на други длъжности поради ограничения щат
за дърводелци, работата му е била свързана със същата вредност и тежест и са
налице основанията за прилагане на т.67 във вр. с т.30в от ПКТП. Претендира да
се отмени оспорения административен акт и преписката да се върне на
административния орган със задължителни указания да приеме труда за процесния
период като такъв от втора категория, както и направените разноски. Аналогични
доводи излага и в представена писмена защита.
Ответникът по жалбата, Директора
на РУСО гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител ю.к. Цветкова излага
мотиви за неоснователност и недоказаност на жалбата. В съдебно заседание и в представена
писмена защита поддържа, че правилно процесния период не е зачетен като втора категория
труд, тъй като за периода 13.04.1981г. - 01.09.1989г. в разплащателните
ведомости жалбоподателят се е водил по щат “монтьор” и не е доказал, че е
работил на дървообработващи машини като дърводелец, а в предприятието е имало
щатна длъжност “дърводелец”, която са заемали колегите му и затова са
пенсионирани втора категория. Сочи, че е налице поправка в трудовата му книжка, която не
отговаря на съдържанието на разплащателните ведомости, освен това жалбоподателят
не е декларирал пред РУСО целогодишна дейност по производство на мебели и
дограма. Поради изложеното твърди, че трудът за процесния период не се обхваща
от т.30в на ПКТП (отм.), и моли да се потвърди изцяло обжалваното решение като
правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх.№ МП-9302 от 17.05.2010г.
(л.27 по делото) Ц.А.Б. е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО. За доказване правото си
на ранно пенсиониране същия е представил пред пенсионния орган необходимите
документи за заеманите длъжности и вида на полагания труд при различни
работодатели, сред които и “Балкан” ЕООД, гр. Ловеч. С Разпореждане № ПР-174/31.05.2010г.
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване (ръководителя на отдел “Пенсии”) в ТП на НОИ – гр. Ловеч, е
отказало отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че заявителя
не е положил изискуемия се съгласно §4, ал.1 от ПЗР на КСО осигурителен стаж от
15 години ІІ-ра категория. Преценено е било, че Ц.Б. е положил труд както
следва: от втора категория 1 год., 09 мес. и 01 дни и от трета категория – 35
год., 07 мес. и 26 дни, като осигурителният стаж за периода от 24.04.1980г. до 13.04.1981г.
положен в ЗФП гр. Ловеч не е бил зачетен, тъй като не е заверен с печат в
трудовата книжка. По отношение на осигурителния му стаж за периода от
13.04.1981г. до 25.07.1994г., положен в “Балкан” ЕООД, гр. Ловеч като
“дърводелец”, не са били изложени мотиви защо е зачетен за трета категория. Ц.Б.
е обжалвал пред Директора на РУСО гр. Ловеч разпореждането с мотива, че неправилно
му е отказано зачитането на стажа от 24.04.1980г. до 13.04.1981г. от ЗФП гр. Ловеч,
и че стажа му от 13.04.1981г. до 25.07.1994г. в “Балкан” ЕООД, гр. Ловеч следва
да се зачете от втора категория труд. Към възражението си заявителят е приложил
копие от трудова книжка и производствена характеристика. Преди произнасяне по
възражението, директорът на РУСО е изискал допълнителна информация и документи
от работодателя “Балкан” ЕООД. От дружеството е била изпратена исканата
информация. С обжалваното в настоящото производство Решение №17 от 28.07.2010г.
на Директора на РУСО гр. Ловеч последният е признал осигурителния стаж на Б. за
времето от 24.04.1980г. до 13.04.1981г. (11 месеца и 15 дни) положен в ЗФП гр. Ловеч,
но е приел обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно постановено,
тъй като Б. не отговаря на условието да има 15 години осигурителен стаж втора
категория, а има такъв 1 година, 9 месеца и 1 ден, и 36г., 7м., 11д. трета
категория труд, и е оставил жалбата без уважение. Мотивите са били, че стажът
на Б. от 13.04.1981г. до 01.09.1989г. следва да се зачете трета категория, тъй
като заявителят е назначен и се е водил по щат на длъжност “монтьор”, а стажът от
01.09.1989г. до 25.07.1994г. като “дърводелец” не се обхваща от т.30в от
отменения ПКТП и също правилно е зачетен от трета категория, тъй като записът
се отнася само за назначените в специализираните заводи и фирми в
дървообработването, производството на дограма и мебели и горското стопанство, а
“Балкан” ЕООД, гр. Ловеч е специализиран завод в машиностроенето.
За изясняване на делото от
фактическа страна е допусната съдебно-техническа експертиза. В заключението си
по нея вещото лице излага, че в осигурителя за процесния период са запазени
само ведомостите за заплати, но не и щатни разписания, длъжностни
характеристики, заповеди за назначаване и за отпуски, поименен производствен
щат, списъци и протоколи за полагащите се специални работни облекла и
ползването на храна за работа при тежки и вредни условия на труд, които биха
спомогнали за изясняване вредността и тежестта на труда на жалбоподателя и
оттам за категорията на труда му. Вещото лице сочи, че длъжностите на
жалбоподателя по ведомости за заплати не съвпадат с длъжността му по трудова
книжка и по запазената “основна карта”, в която са вписвани промените по служба
на Б. за периоди. Разликата е изразена таблично, като във ведомостите Б. се е
водил на длъжности “монтьор” в цех 36 и 32 и “дърводелец” в РМЦ – обособени
звена 01 и 02, докато в трудовата книжка и основната карта на работника през
1991г. е била вписана промяна въз основа на Заповед № 1552/14.05.1991г. на Ген.
директор на “Балмо” Ловеч, и е наредено Ц.А.Б. за периода 13.04.1981г. до 01.09.1989г.
да се води като дърводелец на дограма и мебели, каквато длъжност фактически е
изпълнявал.
Вещото лице е констатирало, че в
предприятието няма запазени трудови характеристики за изясняване
работата, която е изпълнявал Б., документи съдържащи информация, че оспорващият
е ползвал защитно и предпазно облекло, както и ползването на допълнителен
годишен отпуск за вредни условия на труд и ползването на храни и противоотрови
с оглед спецификата на труда, който е полагал. Според разплащателните ведомости
компенсационни възнаграждения за вредни условия на труд са му били начислени и
изплатени за периода 01.10.1985г. – 31.12.1985г., когато е бил преназначен за
термист в цех 32. В дружеството не са запазени документи, откъдето да се вижда
структурата на фирмата и наличието на самостоятелен дърводелски цех, но по
думите на служител-икономист в предприятието, дружеството е имало нужда от
дърводелски услуги за направата на дървени каси за опаковка на велосипеди,
шкафове за нуждата на фирмата и за ремонт и поддръжка в сградите на фирмата.
Вещото лице е изчислило, че ако положения от Б. трудов стаж за периода от
13.04.1981г. до 25.07.1994г. в размер на 13 год., 3 мес. и 12 дни се зачете за
втора категория, то към момента на подаване на заявлението за пенсиониране
жалбоподателят ще има 15 години, 0 месеца и 13 дни трудов стаж от втора
категория, навършени 60 години, 3 месеца и 15 дни, и общ сбор от точките по
чл.68 от КСО 100 години, 10 месеца и 6 дни.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението, като отново сочи, че освен ведомостите за заплати и
поименни щатни разписания за 1992-1993г. други документи в дружеството не се
съхраняват, а промените в длъжността на работника са нанесени в картата. Съдът възприема заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза като компетентно изготвено и неоспорено от
страните. Същото е обективно и съдържа безпристрастни изводи. Експертното
заключение следва да бъде кредитирано и поради обстоятелството, че съответства
на събраните по делото доказателства.
По искане на жалбоподателя и във
връзка с безспорната липса на запазени други документи в предприятието освен ведомостите
за заплати, съдът е допуснал до разпит като свидетели бившите колеги на
оспорващия Цалов, Христов и Николов. Показанията и на тримата са идентични и
установяват, че те са работили в “Балкан” ЕООД, гр. Ловеч за целия процесен период като
дърводелци, а Б. е изпълнявал за този период непрекъснато работа като техен
колега – дърводелец само с машините в дърводелната и не е работил на друга
длъжност. В предприятието не е имало отделен дърводелски цех, а обособена
дърводелна с рендосвачки, щрайкнус, банцизи, циркуляри, борапарати и зеге, на
територията на която е била обособена дърводелска група за обслужване и
поддръжка на целия завод. И тримата свидетели сочат, че всички работещи в
дърводелната (включително и Б.) са работили със слушалки на ушите поради
големия шум, давали са им безплатна храна на обяд, мляко, работни дрехи, от
Инспекция по труда редовно са мерили запрашеността и вредните условия. Свидетелят
Николов излага, че Б. е работил пряко под негово ръководство и се е водил на
друга длъжност, но е изпълнявал работа като дърводелец и фактически на тази
длъжност е работил през цялото време. Горното обяснява с факта, че е щатът за
дърводелци не е бил достатъчен и ръководителите са жертвали други свободни
щатове, защото са им трябвали дърводелци. От свидетелските показания също се
установява, че дърводелната към настоящия момент е ликвидирана, но е
функционирала през процесния период.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения
от закона 14-дневен срок (същата е заведена в РУСО Ловеч на 17.08.2010г., а
оспореното решение е съобщено на Ц.А.Б. на 04.08.2010г., видно от представеното
по делото заверено копие от известие-обратна разписка – л.9), от лице с правен
интерес от обжалване (адресат на оспорения акт) и пред местно компетентния съд,
и като такава, е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав, намира същата за
основателна, по следните съображения:
Решението на Директора на РУСО
гр. Ловеч е издадено в установената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона.
Обжалваното
решение е подписано от Петър Николаев Ноев – началник отдел адм. „КПК” при РУСО
Ловеч. По делото е приложена Заповед №4/05.01.2009г. на Директора на ТП на НОИ
Б. Боянов (л.42), с която последният е определил Петър Ноев да изпълнява
дадените му с Правилника за организацията и дейността на НОИ правомощия и да го
представлява пред различни институции в случаите, когато директорът ползва
разрешен платен или неплатен годишен отпуск, отпуск поради временна неработоспособност
или друго събитие, при което се налага отсъствието му от работа. По делото е
приложена и Заповед №1226/13.07.2010г. на Управителя на НОИ (л.44), с която на
Боян Асенов Боянов на длъжност директор на ТП на НОИ гр. Ловеч е разрешено да
ползва платен годишен отпуск за периода 19.07.2010г. - 06.08.2010г. Със същата
заповед е определен Петър Ноев – началник отдел „КПК”, да замества за този
период титуляра. По този начин е спазено изискването на разпоредбата на чл.117,
ал.3 от КСО. В случая се касае за заместване в длъжност, по силата на изрична
писмена заповед. За определен период заместващия изпълнява правомощията на
замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Ето
защо, съдът приема, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в
рамките на неговите правомощия.
С нормата на §4, ал.1 от ПЗР на
КСО законодателят е предоставил възможност на лицата, които са полагали труд
със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на
определената в чл.68 от Кодекса и чл.15, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) възраст, ако отговарят на установените в същата норма
три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е полагало определени години труд
от първа или втора категория, второто – да има определен сбор от осигурителен
стаж и възраст, и последното изискване е навършването на определена възраст.
Тези материалноправни предпоставки са кумулативно установени, поради което е
необходимо съвкупното им наличие, за да възникне за осигуреното лице право на
пенсия. Видно от съдържанието на оспорения административен акт и от
потвърденото с него разпореждане на ръководителя на отдел “Пенсии”, в хода на
административното производство не е имало спор относно обстоятелствата, че към
момента на подаване на заявлението си Ц.Б. е навършил необходимата, съгласно §4,
ал.1 от ПЗР на КСО възраст и ако процесния стаж бъде зачетен като такъв от
втора категория, към момента на издаване на оспорения административент акт същия
би притежавал съответния сбор от осигурителен стаж и възраст (100 точки по
чл.68, ал.2 от КСО). Наличието на въпросните две предпоставки за ранно
пенсиониране не се оспорва от ответника по жалбата и в хода на производството
пред съда. Конкретният спор в настоящото производство се свежда единствено до
това дали положения от Ц.А.Б. *** за периода 13.04.1981г. до 01.09.1989г. е бил
на длъжността “дърводелец”, както и дали осигурителният му стаж през периода 13.04.1981г.
– 25.07.1994г. се обхваща от записа на т.30в, евентуално т.67 от ПКТП и оттам
следва да се зачете за такъв от втора категория. Причисляването на даден труд
към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага
две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на
работа, които са изрично нормативно установени като такива от съответната
категория и самото формално наличие на които презюмира тежестта и вредността на
полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в общата
разпоредба на т.67 от ПКТП (отм.), и се изразява в правото да се докаже по
съответния ред, че макар да не е положен на длъжност и в отрасъл от
производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и
тежест като на работещите на тези длъжности и отрасли.
Съгласно чл.40, ал.1 от НПОС
осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с
документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните от
Персоналния регистър на НОИ. По настоящето дело е представена трудовата книжка
на Ц.Б., от която се установява, че през времето от 13.04.1981г. до 25.07.1994г.
лицето е изпълнявало длъжността “дърводелец”. Съгласно чл.347 от КТ трудовата
книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя, а съгласно чл.179,
ал.1 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата
му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред
него и за извършените от него и пред него действия. В настоящото производство
не е оспорено съдържанието на официалния удостоверителен документ – трудова
книжка, поради което отразените в нея обстоятелства следва да бъдат приети за
установени по смисъла на чл.347 от КТ във връзка с чл.179, ал.1 от ГПК.
По отношение заеманата от
жалбоподателя длъжност за периода 13.04.1981г. - 01.09.1989г.:
Обстоятелството, че за периода 13.04.1981г.
- 01.09.1989г. в трудовата книжка е извършена поправка, не води до
недостоверност на отразеното – противно на доводите на ответника, тъй като тази
поправка е извършена от длъжностно лице (зав. личен състав на предприятието) в
кръга на службата му, по установените форма и ред (с отбелязване “Поправката е
наша”, подпис на длъжностното лице и печат на фирмата). Нещо повече –
оспорващият е представил доказателствата, довели до нанасянето на тази
поправка. С приложената по делото молба на Ц.Б. до Генералния директор на фирма
“Балмо” от 27.02.1991г. (л.13) оспорващият е поискал за периода 13.04.1981г. - 01.09.1989г.
в личното му досие да бъде вписано, че е работил като дърводелец в
дърводелната, тъй като за горния период е работил единствено там, а е бил воден
по щат към цех 32 и цех 02 като деж. монтьор. Тази молба е резолюирана с “Да”,
както и с вписване “Съгласен съм” на н-к цех 1. Въз основа на нея е издадена
Заповед № 1552/14.05.1991г. на Ген. директор на предприятието (л.12), с която
последният е наредил Ц.А.Б. – дърводелец към цех 02, за времето от 13.04.1981г.
до 01.09.1989г. да се води като дърводелец, каквато длъжност е изпълнявал, като
горното се отрази в личното му досие. Такова отразяване е извършено в
приложената Основна карта № 18844 за промени по службата на Ц.А.Б. (л.14) на
основание заповедта на ген. директор, като е вписано “От 13.04.1981г. до 01.09.1989г.
да се води като дърводелец на дограма и мебели, каквато длъжност фактически е
изпълнявал”. В издаденото от осигурителя “Балкан” ЕООД, гр. Ловеч УП обр.3 №841/27.07.1994г.
(л.69) заеманата от Б. длъжност за целия спорен период 13.04.1981г. –
25.07.1994г. е отразена като “Дърводелец – производство на дограма и мебели в
обособено звено”, а трудът е посочен като обхванат от разпоредбата на раздел
ІІ, т.30в от ПКТП. В съдебното производство процесуалният представител на
оспорващия не е оспорил истинността и съдържанието на гореизброените документи,
поради което съдът приема за безспорно установени отразените в тях
обстоятелства.
Това, че Б. е работил фактически
за целия процесен период като дърводелец, безспорно се установи и от
показанията на допуснатите свидетели. Съдът следва да цени тези показания дотолкова,
доколкото същите са в пълен унисон с останалите доказателства по делото. В
случая е много важно да се прецизира какво точно се доказва с тези показания. С
тях не се опровергава съдържанието на запазените в дружеството писмени
документи – разплащателни ведомости, напротив. Тези показания установяват
факти, за които в предприятието няма запазени писмени доказателства – както е
посочило и вещото лице в заключението си. От показанията им в унисон със
заповедта на изп. директор и с вписването в трудовата книжка безспорно се
установява, че Б. е работил за целия период като дърводелец, независимо че се е
водил по щат като монтьор. Свидетелите единодушно заявиха, че не е имало
достатъчно щатни места за дърводелци и затова не само Б., а и други са се
водили на различни щатове, а са работили като дърводелци. Доказателство за това
е и поправката в трудовата книжка на свидетеля Гено Цалов (л.83), където е извършена
поправка в длъжността на последния за периода 01.04.1981г. – 01.09.1989г. и е
било записана длъжност “Дърводелец – производство на дограма”, като не е без
значение фактът, че Цалов явно се е водил на друга длъжност до същата дата, до
която и жалбоподателя – 01.09.1989г., а от тази дата и двамата са били
преназначени официално на длъжност “дърводелец”, вписана и в трудовите им
книжки.
Фактът, че до 01.09.1989г. жалбоподателят се е
водил по щат на други длъжности (по който не се спори от страните), а е
изпълнявал фактически длъжността на дърводелец в обособеното дърводелско звено
в “Балкан” ЕООД, не може да доведе до недостоверност на последвалата поправка в
трудовата книжка и в досието му, след като тя е извършена по установения ред.
Именно поради факта, че Б. е работил за периода от 13.04.1981г. до 01.09.1989г.
като дърводелец, работодателят му е наредил това да бъде вписано в трудовата му
книжка и в досието му, а кой по-добре от прекия ръководител и ръководителя на
предприятието – осигурител би знаел каква именно длъжност е изпълнявал оспорващия.
Следователно съдът приема за доказано, че действително жалбоподателят е положил
за периода 13.04.1981г. - 01.09.1989г. труда си на длъжността “дърводелец”, а
както беше изложено по-горе, трудовата книжка и удостоверението обр.УП-3, издадено
от осигурителя, са официалните документи, които съгласно чл.40, ал.1 от НПОС могат
да установят осигурителния стаж на Ц.Б. и длъжността, на която го е положил.
Съдът намира за неоснователно
позоваването на процесуалния представител на ответника на представения от Б.
към заявлението за отпускане на пенсия обр.УП-2 като основание за отказ за
признаване стажа му за процесния период като положен на длъжност “дърводелец”.
Съгласно КСО и чл.40, ал.1 от НПОС осигурителният стаж може да се установява
освен с трудова книжка, и с документ по утвърден образец, издаден от
осигурителя, и това е обр.УП-3, какъвто жалбоподателят е представил пред
пенсионния орган и там стажът му е посочен на длъжността “Дърводелец –
производство на дограма и мебели в обособено звено”. Образец УП-2 установява
осигурителния доход на лицето (чл.40, ал.1 от НПОС) и служи за определяне
размера на пенсията му, но не може да служи за определяне на осигурителния му
стаж, съответно на длъжността.
По отношение на въпроса
обхваща ли се длъжността “дърводелец” в “Балкан” ЕООД, гр. Ловеч от записа на
т.30в, респективно т.67 от ПКТП:
С т.30в, раздел ІІ от ПКТП (отм.)
от втора категория е категоризиран трудът на гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи
машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на
дограма и мебели и в горското стопанство. По делото не се спори, а и се установява
категорично от събраните доказателства, че в “Балкан” ЕООД, гр. Ловеч, където е
работил жалбоподателя през процесния период, е имало обособено дърводелско
звено, където трудът се е полагал целогодишно на дървообработващи машини. Това,
че трудът положен на длъжността “дърводелец” в “Балкан” ЕООД, гр. Ловеч, следва
да бъде зачитан за такъв от втора категория, категорично се доказва и от
пенсионирането на допуснатите по делото свидетели (колеги на оспорващия за
процесния период), за които административният орган е приел, че могат да бъдат
пенсионирани при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО, след като са работили
като “дърводелци” в процесното предприятие, независимо че последното е
специализиран завод в машиностроенето.
Разпоредбата на т.67 от ПКТП
(отм.) дава възможност трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника
(какъвто е трудът на “дърводелец – производство на дограма и мебели”), да се
причисли към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството
е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В
процесния случай безспорно в предприятието няма запазени документи, доказващи
вредността и тежестта на труда на дърводелците в него, както е установило и
вещото лице. При това положение релевантни са показанията на допуснатите
свидетели, които са работили на същата длъжност като жалбоподателя, в същото
обособено дърводелско звено и за същия период. От тях се установи, че всички работещи в
дърводелната (включително и Б.) са работили със слушалки на ушите поради
големия шум, давали са им безплатна храна на обяд, мляко, работни дрехи, от
Инспекция по труда редовно са мерили запрашеността и вредните условия. Свидетелите
посочиха и машините, които са функционирали в дърводелната, които безспорно се
обхващат от записа на т.30в от ПКТП. Същите машини са декларирани и от работодателя
за процесния период “Балкан” ЕООД, гр. Ловеч в издадена от него Производствена
характеристика на Б. – дърводелец цех 1 (л.71), в която се декларира, че
оспорващият от 13.04.1981г. е работил в обособен участък – дърводелска
работилница в цех 1 по направа и монтаж на нова дограма (врати, прозорци),
направа на ламперии, стенни гардероби, секционни шкафове, направа на палети и
дървени сандъци, с които е изнасяна продукцията на завод “Балкан” извън граница,
като е посочено също така, че се е работило продължително време в шумна среда и
физическо натоварване над нормите. От изложеното се доказва несъмнено, че
положеният от Ц.Б. труд като “дърводелец” в “Балкан” ЕООД, гр. Ловеч се обхваща
от разпоредбата на т.30в от ПКТП.
Обстоятелството, че в
предприятието – осигурител не са запазени трудови характеристики, документи
съдържащи информация, че оспорващият е ползвал защитно и предпазно облекло,
както и ползването на допълнителен годишен отпуск за вредни условия на труд и
ползването на храни и противоотрови с оглед спецификата на труда, който е
полагал, не следва да бъде прилагано в негов ущърб. Освен това, данните от
трудовата му книжка сочат, че за спорния период от 13.04.1981г. до 25.07.1994г.
той е работил като “дърводелец”, което попада в приложното поле на т.30в от
ПКТП (отм.).
Настоящият състав намира за
незаконосъобразни мотивите на административния орган в оспорения акт, с които е
отказано да бъде признат труда на “дърводелец” за втора категория поради това,
че записът на т.30в от отменения ПКТП се отнася само за назначените в
специализираните заводи и фирми в дървообработването, производството на дограма
и мебели и горското стопанство, а “Балкан” ЕООД, гр. Ловеч е специализиран
завод в машиностроенето. Както бе изложено по-горе, разпоредбата на т.67 от
ПКТП дава възможност и на работниците, посочени в раздел I и II на правилника (какъвто е трудът
на “дърводелец – производство на дограма и мебели”), да се причисли към
съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен,
щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В процесния
случай безспорно тази разпоредба е приложима по отношение труда на Б. като “дърводелец” в “Балкан”
ЕООД, гр. Ловеч, а и по отношение на колегите на последния, заемали такава
длъжност в същото предприятие, пенсионният орган е приел приложимостта на т.30в
от ПКТП и ги е пенсионирал при условията на втора категория, поради което не са
налице основания за отказ за същото спрямо жалбоподателя.
При така установеното, настоящият
състав намира за доказано, че Ц.А.Б. е работил като “дърводелец” в периода 13.04.1981г.
- 25.07.1994г., и че характерът на работата му е идентичен с тази на гатеристи, банцигари,
циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна
обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели, както се претендира, и
попада в хипотезата на т.30в от ПКТП (отм.), съответно положения от него труд
за този период е втора категория.
По изложените съображения, съдът
счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно
прилагане на материално-правните разпоредби, и в несъответствие с целта на
закона, съответно жалбата срещу него се явява основателна. Решението на
Директора на РУСО - Ловеч в обжалваната част и потвърденото с него разпореждане
на ръководител ”ПО” следва да бъдат отменени и преписката следва да се върне на
административния орган за ново произнасяне по заявлението за пенсиониране на Ц.А.Б.
при съобразяване с мотивите на настоящото решение за причисляване на
осигурителния му стаж за периода от 13.04.1981г. до 01.09.1994г. като такъв от
втора категория.
В производството по делото
жалбоподателят е бил представляван от адв. В. - ЛАК, надлежно упълномощена,
като своевременно в съдебно заседание последната е направила искане за
присъждане на направените по делото разноски. Съдът намира искането за
основателно единствено по отношение депозита за изготвяне на съдебна
експертиза. С договора за правна защита и съдействие, сключен на 16.08.2010г.
(л.6), е договорено само възнаграждение в размер на 300 лева, което не е
заплатено. Поради изложеното разноски за адвокатско възнаграждение не следва да
бъдат присъждани, тъй като от договора за правна помощ е видно, че същите
реално не са извършени. При този изход на делото на основание чл.143, ал.1 от
АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Ц.А.Б. направените от него
по делото и доказани съдебни разноски в размер на 200 (двеста) лева,
представляващи внесената сума за съдебно-икономическа експертиза.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 17 от
28.07.2010г. на Директора на РУСО – Ловеч в обжалваната му част и потвърденото
с него Разпореждане №ПР-174/31.05.2010г. на ръководител ”ПО” при РУСО гр. Ловеч
в частта, в която е прието, че положения от Ц.А.Б. *** през периода 13.04.1981г.
– 25.07.1994г. следва да се зачете за такъв от трета категория.
ВРЪЩА административната преписка
на Районно управление “Социално осигураване” гр. Ловеч за произнасяне по
молбата на Ц.А.Б. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Районно управление
“Социално осигураване” гр. Ловеч да заплати на Ц.А.Б. с ЕГН ********** ***, направените
по делото съдебни разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляващи
внесената сума за съдебно-икономическа експертиза.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: